Оригинален текст
Добър вечер...Хей! Кои ме търси? Ти ли си това? Ти ли си това... По-добре недей. Не се ли свърши старата игра… Старата игра. Стана време да се разделим – би ли ме прегърнала? Би ли помълчала с мен? Би ли се засмяла както правеше преди? А когато тръгна, би ли се обърнала? Би ли се затичала, би ли ме последвала? И до мене остани. Но не казвай, че не мога да се променя. Не мога на половина да съм цял. Да живея, сякаш никога не сме били влюбени до изнемога, вречени до край пред Бога – две уплашени деца, най-самите на света… До днес останали хванати един за друг. Няма вина в любовта, ако тя е стъбло без сърцевина. Затова си тръгни. Билото-било. Тази песен не е за любов. Да се разделим – би ли ме прегърнала? Би ли помълчала с мен? Би ли се засмяла както правеше преди? А когато тръгна, би ли се обърнала? Би ли се затичала, би ли ме настигнала? И до мене остани. Но не казвай, че не мога да се променя. Не мога на половина да съм цял. Да живея, сякаш никога не сме били влюбени до изнемога, вречени до край пред Бога – две уплашени деца, най-самите на света… Ти ми каза, че не мога да се променя. Не мога на половина да съм цял, да живея, сякаш никога не сме били влюбени до изнемога, вречени до край пред Бога – две уплашени деца, най-самите на света… Мъча се, но все не мога да се помиря със Бога, да обичам без цена, всичките си тъмни бесове да укротя. Не, не казвай, че не мога да се променя. Не мога да живея, сякаш никога не сме се вричали, да живея, сякаш никога не сме обичали, да живея, сякаш никога не сме били до тук създадени един за друг.