Оригинален текст
Оставете човека, който няма какво да ви каже,
да брадясва щастливо над своята чаша с пелин,
да си мисли, че кашля, затова че тютюнът е влажен,
и да мачка трохите от хляба, край който седим.
И когато си тръгне, на бутилката само да кимне,
да се върне навън и да скочи от своя балкон,
през полето направо, с детелина засято, да мине
и да махне на първия срещнат в нощта камион.
И на злия шофьор да разказва за своята язва,
за това, че се буди по никое време от глад
и че само със хляба, каквото и който да казва,
днес не може човек да изтрае на белия свят.
На баира да спре и да иде до кривата круша
и юмрук да забие в дебелата нейна кора,
да потъне в нощта, а пък тя след това да го слуша
как я хока и охка от болка, омраза и срам,
затова че животът като ситни трохи ни подбира
и ни стиска и мачка в юмрука си потен и груб.
Оставете човека, който слиза сега по баира,
да мълчи и по масата празна да удря с юмрук.