Жик так

Жик-так! Жик-так!
Жик-так! Жик-так!

Ди-джеят пуска парче на Ивана,
а до мен се доближава една мрътво пияна.
Дъхът й е страшен като на змей.
По-пияна е даже от Иван и Андрей.
Тресе и две огромни кълба силикон,
прилича на малък разгонен бизон.
Мъжът й бил мутра, но му слагала рога,
щото чула, че живота е радост и тъга.
И после ми разправá, че била интелектуалка,
и чела философия едва ли не от малка.
Говори ми нещо за Сократ и за Сенека,
а майка й у тех клечи над чушкопека.
Как им не омръзнаха едни и същи свалки.
Офертата са не променя: свирки за парцалки.
Баси тъпите кифли. Баси тъпия сюжет.
С тия думи слагам края на тоя куплет.
Аре, бегай от тука!

ПРИПЕВ:
Седаш ми в скута и искаш валута.
Я па съм скръндза и нема да ти дам.
Знаят ли ваш’те, че одиш без гаще.
Т’ва софиянките немате срам!

Седаш ми в скута и искаш валута.
Я па съм скръндза и нема да ти дам.
Знаят ли ваш’те, че одиш без гаще.
Т’ва софиянките немате срам!

Жик-так! Жик-так!

Дълги крака, малка стегната цица,
мирише на парфюм и на лютеница.
Живеела в Люлин, била маркова пичка,
познай как се казва – Димитричка!
Обаче настоява да я наричам Диди,
в противен случай щяла да ми се обиди.
Вече нeмало мъже, всички били педали
и тъпите им ги номера й били писнали.
Пие само шампанско и със трюфели се храни.
Така като я гледам доволна шъ остане.
Казвам, че си тръгвам, а тя нещо се мръщи,
и ми вика: А, бе ти нeма ли да ма поканиш вкъщи?
Не, нема да те покана, ще ти викна такси,
щъ маана да те прибия и ще ти кажа - Мерси.
Започва да ме нерви тая глупост безкрайна...
Преди да си тръгна, ще й тегля една майна.

ПРИПЕВ:
Седаш ми в скута и искаш валута.
Я па съм скръндза и нема да ти дам.
Знаят ли ваш’те, че одиш без гаще.
Т’ва софиянките немате срам!

Седаш ми в скута и искаш валута.
Я па съм скръндза и нема да ти дам.
Знаят ли ваш’те, че одиш без гаще.
Т’ва софиянките немате срам!

Т’ва софиянките немате срам!
Т’ва софиянките немате срам!
Аре, чао, довиждане, лека нощ, приятни сънища, мерси!