Оригинален текст
Линейе, линейе, линейе нашто поколенийе,
навред застой, застой и убийствен мраз!
Ни топъл лучни, ни вдъхновение
не пада върху нас, не пада върху нас.
Каде, каде вървим, не мислим нито във ден,
посока няма в наший път.
Стресни се, племе, племе закъсняло,
живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло,
какво ли ще му завещайш,
след теб потомство иде цяло,
какво ли ще му завещайш?
Или твоя пут се вече заравни,
или нямаш другите съдби,
или нямаш юнаци славни
и цяло бъдаще с молби?
Недей оставя, мили Боже,
без нам под своят свят олтар!