Гледай видеото
Оригинален текст
1. Колкото Стоян бе хубав,
толкоз му булчето бе грозно.
Стоян на Грозда продума:
- "Слушай ма, мър Гроздо, най-грозна.
Я пиши, Гроздо, на ваште,
на вашите, Гроздо, на нашите,
да дойдат да на разделят."
2. Та нали е дума за лошо,
бързо са из село разчуло.
Ревнала люто свекърва,
заплакала Гроздина майка.
Заплакали са децата,
децата, двата близнака,
те за ръце се държали.
3. Та нали ги Стоян, бре видя,
пък му е мека душата.
Той си на Грозда пак дума:
- "Слушай ма, мър Гроздо, най-грозна.
Я се назаде ти върни,
децата да си приберем,
че с тебе, Гроздо е грозно,
без тебе още по-грозно."