Гледай видеото
Оригинален текст
Каля си жътва жънеше
из тази равна Добруджа.
Като си жътва жънеше,
весела песен пееше.
Иван из път пътя вървеше
и си песента слушаше.
Той си на Каля думаше:
- Кальо, льо, песнопойке ле! (х2)
Кальо, льо, добруджанке ле!
Ти като жънеш и пееш
мен защо не споменаваш?
- Иване, любе Иване,
ази си жъна и пея.
На думи нищо не казвам,
ала в сърце тебе нося.