Гледай видеото
Оригинален текст
Звъня ти, ало и репетирам думите пред огледало, но ако вдигнеш пак ще ти затворя,
жалко, не съм готов да чуя повече от "ало", ало, ало.
Стана внезапно, даже набързо, кой ли при мен те прати?
беше красиво, много щастливо, вече сме просто познати.
В минал живот някъде там явно съм те наранявал,
сега ми се връща май че тогава аз любовта съм предавал.
Безсилен с болката днес, грешките стари дай ми да си ги платя
и в следващ живот намери ме, и ми прости, този път остани.
Припев:
Звъня ти, ало и репетирам думите пред огледало, но ако вдигнеш пак ще ти затворя,
жалко, не съм готов да чуя повече от "ало", ало, ало.
Не вдигай само, гласът ми няма ти да чуеш, а пиано, ще свиря за това че искам те в бяло,
а ти заспивай пак на неговото рамо, ало, ало.
"Не си, не си виновна ти", това ми повтаряше мила,
съдбата ни с теб била е такава, сама си го беше решила.
Не съм ли достоен за любовта ти? Нещо не ми ли достигна?
Отряза ме толкова грозно на края, окото ти даже не мигна.
Безсилен с болката днес, грешките стари дай ми да си ги платя
и в следващ живот намери ме, и ми прости, този път остани.
Припев:(x2)
