Оригинален текст
текст: Велин Станев
Носех шепа пръст да помня своят край -
спомен от изгубен рай.
Вярвах, че оставил съм следа -
да се върна щом реша...
Носех стрък трева да помня оня свят.
Бях бедняк и бях богат.
Вярвах, че в живота има чудеса -
те ще пазят младостта!
В моя свят за да се върна -
ще преобърна вечността,
ще преоткрия любовта.
Ще остарявам, знам - времето бърза!
Но ще остана вечно млад,
беден докрай и пак богат!
Дълго вървях напред, поглед не свърнах.
поглед назад към своя край,
спомен от мил, изгубен рай... .
Времето бърза, знам - но ще се върна!
Пази ме моята звезда, нося любов и чудеса -
на всички хора да дам!!!
Дълго търсех пътя към една мечта,
тайната да разбера.
Тайната, която дава нов живот,
тайната на всеки брод!
Вярвах, че на пътя ми гори звезда
и закрилница е тя.
Връщам се назад към старата следа
с тайната на вечността!