Гледай видеото
Любовта на мъжа минава през... приятелите му Оригинален текст
И като вълк пред мириса на хора,
ще бъда предпазлив, ще се напрягам.
Езика си ще сдъвча от умора,
все едно... Ще избягам.
Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл.
Остава ми отрова и капани.
Ще виждаш, с нокти по снега съм писал,
но няма да ме хванеш.
Припев (x1)
Ще се скрия в сърцето си както знам.
С орисия пак да остана, пак да се скитам.
Ще зария спомена в ямата
И ще свикна с мисълта, че те няма.
Във вълче време сам ще те открия,
До тебе като сянка пак ще тичам
И впил в луната зъби ще завия
От яростта, че още,
От яростта, че още те обичам.
Припев (x3)
Ще се скрия в сърцето си както знам.
С орисия пак да остана, пак да се скитам.
Ще зария спомена в ямата
И ще свикна с мисълта, че те няма.