Гледай видеото
Оригинален текст
Калин Донков
Будилник, реактивин дим, таксита.
Напусто времето скъпим – отлита…
Напусто ни гнети греха несбъднат,
Ръцете дарове държат – оскъдни.
С ръце издрани от метал и кремък
Раздай, каквото си събрал навреме.
Раздай сполуката, раздай бедата –
Такъв е твоят знак – без край, без дата.
Не чакай обяснени дни –
Излишно е.
Над нежността се наклони,
Не дишай.
Обичай улици, звезди, идеи,
Жена обичай и бъди до нея.
Но не в последни светлини гориш ти –
От нежността стареем ние,
Но нищо, нищо...