Оригинален текст
Р.Леонидов
Последният човек върви към нас,
Вълви без пол, библия и знаме.
Последният човек не иска власт,
Той няма име глас и памет.
Върви към нас
Не се усмихва нито ни се сърди
Сърцето му е мъничък компас,
Стрелката му насочена не мърда.
Последният човек не иска власт,
Не чувства жега, студ,
Не чувства страх.
Върви човек, а всъщност – гола кукла.
Той няма памет, име, той няма срам –
Последният човек върви насам,
Последният човек върви и си пиука.