Гледай видеото
Оригинален текст
Мамо ма, мила мамо ма, бери ми мамо, грехове,
дето ми мамо не взима, Калинка, моята прилика.
А ти ме мамо ожени за една клета вдовица
с две ми дребни дечица, Райна е Радка двенките.
Вечер са връщам от оран, тя си децата примира,
примира, та ги приспива, пък моето либе Калинка.
Тя ме на порти чакаше, бяла къделя предеше и сама си гледаше.