Оригинален текст
Всяка река към морето тече,
връща се пак - сякаш няма край
(този бряг), тя е вечно там.
Ти си човек, няма и век
животът за теб изгаря като свещ
(във нощта), тя е вечно там.
Минават дни тече реката (по своя път),
вълните бягат край брега (край брега).
Хвърли си хляба по водите,
ще се върне при теб, запомни.
И както не знаеш на вятъра пътя
бродиш безпътен, очакваш да се спре
(до брега) и тя ще бъде там.
Твоите дни на света са броени,
побързай, човече, преди да дойде
(време и студ) тя пак ще бъде там.
Минават дни тече реката (по своя път),
вълните бягат край брега (край брега).
Хвърли си хляба по водите,
ще се върне при теб, запомни.
Пръстта в земята ще се върне,
угасваш ти - остава тя.
Минават дни тече реката (по своя път),
вълните бягат край брега (край брега).
Хвърли си хляба по водите,
ще се върне при теб, запомни.