Оригинален текст
текст: Росен Сеновски
Летя над мраморна вода
криле шумят и тишина.
Нощта е приказна
и аз за кой ли път
съм отново птицата!
Никой не знае накъде
съм поел в тази нощ.
Над океан от скръб,
от завист и суета
Аз разпервам пак крила...
А вятъра е с мен
в плен на хиляди очи.
Изгреви в залези
пак ще превръща нощта
а живота във смъртта...
Ще прелетя над слънца
и дори да изгоря
човекът и птицата
аз в едно ще събера,
но при теб ще долетя!