Оригинален текст
Само ти си тук, познавам те добре,
няма никой друг, мое дете.
Белите слънца светят за нас,
няма никой друг да разбере.
Когато всичко си отива,
оставаш ти до мен,
протягаш ми ръце.
Припев:
Няма вече миг покой деня.
Няма вече миг покой нощта.
Няма вече миг покой, мое дете.
Още колко дни ще живея сам
в свят от прах и студ, мое дете?
Ще дочакам ли края на съня,
този свят свят тъй луд да разбера?
Когато всичко си отива,
оставаш ти до мен,
протягаш ми ръце.
Припев:
Аз живея свят от прах и студ,
мисля си за живота ми тъй луд.
Няма вече миг покой мое дете .
Припев: (х2)