Гледай видеото
Оригинален текст
Години как ме няма мила,
години как препускам в бяг.
Не мога, нямам сили,
утре тръгвам към бургаския бряг.
Не чакам вече златни птици,
не чакам и не чуствам хлад.
Единствен твоя глас ме води,
плач на гларус от бургаския бряг
Бездомен този свят пребродих,
бездомен, чужд на всички бях.
Прости ми ветровевте гоних,
утре тръгвам към бургаския бряг.
Да можех да те видя, мила,
да можех да те зърна пак.
Тогава нека се превърна,
в шепа пясък от Бургаския бряг.