Гледай видеото
Оригинален текст
Да остана не моли, силно ти ме нарани,
истината преглътни, вече си отивам.
Ако можеш намигни и за миг душата ми,
пак онези спомени, бавно ме убиват.
Припев:
От съдбата си да бягам, принудена съм и реших,
че другаде е моето щастие, обикнах те, ала сгреших.
От една и съща чаша, с мен да пиеш си готов,
макар че нашето приятелство, не се превърна в любов.
Затвори и заключи ти към мен сърцето си,
да се влюбиш в мене ти, втори път не бива.
Да остана не моли, силно ти ме нарани,
истината преглътни, вече си отивам.
Припев:(x3)