Гледай видеото
Оригинален текст
Неусетно, някъде почти до мен,
неусетно мина половин живот.
Разпиля се времето ми ден след ден,
разпиля се, сякаш бе една любов.
Вероятно писано било така -
да се рони времето като скала.
Но навярно стъпките ми през света
ще оставят в пясъка една следа.
Утре вероятно, може би,
следата ни ще се заличи -
нека го направят времето и вятъра-
няма да боли.
Ще го преживея
и ще продължавам пак да бъда аз,
просто ще раздавам по троха
надежда до последен час,
до последен час.
На-на-на-на, на-на-на на-на на-на,
на-на-на-на, на-на-на на-на на-на,
на-на-на-на, на-на-на на-на на-на,
на-на-на-на, на-на-на на-на на-на.
Побеляват тук и там косите ми
и едва ли вече се наричам млад,
но следите, ако ги е имало,
ще останат и след мен на този свят.
Но следите, ако ги е имало,
ще останат и след мен на този свят,
ще останат и след мен на този свят,
ще останат и след мен на този свят,
ще останат и след мен на този свят.
На-на-на-на, на-на-на на-на на-на,
на-на-на-на, на-на-на на-на на-на,
Но следите, ако ги е имало
(на-на-на-на, нааа),
ще останат и след мен на този свят
(на този свят).
Ау
На-на-на-на, на-на-на на-на на-на,
на-на-на-на, на-на-на на-на на-на,
(ооуоу) Но следите,
ако ги е имало (йе-и-йе),
ще останат (ще останат)
и след мен на този свят (на този свят).
На-на-на-на, на-на-на на-на на-на,
на-на-на-на, на-на-на на-на на-на.
Но следите, ако ги е имало,
ще останат и след мен на този свят.