Гледай видеото
Оригинален текст
Припев:(x2)
Аз те мисля Родино и чувам, като музика стенеш у мен,
твоите нощни дървета целувам и осъмвам от птици пленен.
Грешна селянка с болка доби върху сламата в селския пруст,
един малък и немного силен, един български анти-Исус.
Който тръгна по тебе невесел с кама и тракийска торба
и от юноша още се вмеси, в зигзага на твойта съдба.
Припев:(x2)
И когато се пукна над тебе една есенна нова зора,
своя тих поетически жребий, той за мъка и орис избра.
С този избор тревожен и сложен аз те моля над всички беди
и над гроба ми беден да сложиш синева в полунощни звезди.
Припев:(x3)