Оригинален текст
Сънувах странен сън -
всички ние бяхме големи жълти тикви,
които спокойно си растяха в задния двор
на естрадната музика.
Един ден стопанинът дойде, огледа ни,
откъсна ни, наряза ни на парчета,
поръси ни хубаво със захар,
изпече ни в една фурна,
натовари ни на една талига
и тръгна по белия свят да ни продава.
Мене ме продаде на две момчета с кожени якета -
те ме опитаха и ме изплюха - не обичали сладко.
В този миг аз се събудих и изкрещях:
Не е лесно, не е лесно да си тиква.
Не е лесно, не е лесно да си тиква.
Не е лесно, не е лесно да си тиква.
Не е лесно, не е лесно.
Драги посетители,
добре дошли в ресторант "Ера".
Персоналът на заведението,
начело с главния готвач Марко Марков,
който в момента приготвя специалитета
си от бели и черни клавиши,
ви пожелава приятно прекарване и добър апетит.
Шеф дьо сал - Иван Латинов - барабани.
За вашето настроение се грижи оркестър
с диригент Иван Несторов - бас.
И накрая - конферанс,
илюзии и сценична акробатика -
Любомир Малковски - китара.
Не е лесно, не е лесно да си тиква.
Не е лесно, не е лесно да си тиква.
Не е лесно, не е лесно да си тиква.
Не е лесно, не е лесно.
Така, сега можем да попееме заедно.
Готови ли сте? (Е-е-е-е) - гледайте Марко:
Не е лесно, не е лесно да си (тиква).
Още веднъж:
Не е лесно, не е лесно да си (тиква).
Може и по-силно:
Не е лесно, не е лесно да си (тиква).
За последен път:
Не е лесно, не е лесно да си (тиква).
Не е лесно, не е лесно да си тиква.
Не е лесно, не е лесно да си тиква,
тиква, тиква, тиква.
Не е лесно, не е лесно да си тиква.
Не е лесно, не е лесно.