Оригинален текст
Кавал свири на поляна,
на поляна край горица;
млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица.
Ей изскочи стара майка
на висок и хубав чардак;
ахна, тръшна се, заплака,
като видя кървав байрак -
че байрак се там ветрее
сред юнаци, сред дружина,
и Стоянка се белее
в прегръдките на Дойчина.
Като видя той, че иде
неговото мило либе,
пред юнаците изскочи
и към нея с пръст посочи:
"Ей, дружина, ха станете!
Ей я иде - погледнете:
туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница! "
И дружина загърмяха,
загърмяха, та запяха;
а тя ръце си разгърна,
та Дойчин я млад прегърна.
От сън взе че се събуди
и Стоянкин баща стари;
той излезе и се чуди
и в главата се удари.
Като видя той Дойчина,
дъщеря си и мил сина,
попоглади си брадата
и извика към гората:
"Горо, горо, майко мила,
толкоз годин си хранила
мене, горо, юнак стари,
с отбор момци и другари -
храни, горо, таквиз чеда,
дорде слънце светът гледа;
дорде птичка в тебе пее,
тоз байрак да се ветрее!"