Гледай видеото
Оригинален текст
На пухен одър, в стая подредена
край огъня лежи монах блажен,
на хубавица, за любов родена
напълно гол се е предал в плен.
За цяр да пият вино нощ и ден,
прегърнати да се заливат в смях
и да лъщят телата им от грях -
през тесен процеп, зърнал тези двама
и без да се напрягам, проумях:
По-ценно нещо от разкожа няма!...
Безплатно да ми го дадат на мен
гърнето с цвик, добрият ми стамах
ще каже: "Не!" и как да споря с тях,
дали би легнал, че да спи и с дама
под розов храст нормален сиромах.
Не смятам само, че да правя драма.
Това и аз от малък на един и двама...
Наясно съм, макар че глупав бях;
По-ценно нещо от разкоша няма!
Да пият вино нощ и ден,
прегърнати да се заливат в смях,
и да лъщат телата им от грях...
участва в албуми: Епизод - Мъртвец сред мъртъвци (1993)
метъл