Гледай видеото
Оригинален текст
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три години клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам туй, що душата мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
теб ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена,
съхне и вехне люто ранена?
Ех, майко, майчице...
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене лююбов и вяра;
но тука вече не се надявам
нещо да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаех
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаех?
Но за тез жалби приготви яма!
Ех, майко, майчице... (2)
Само ти, клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна.
сърцето младо. душата страдна
да се оплачат на тебе, мамо...
Татко и сестрици и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
нека тогава измръзнат жили,
нека тогава изгния в гроба!
Ех, майко, майчице... (2)