Оригинален текст
Каменно сърце в гърдите ти тупти,
машина си, а не човек.
Чудна красота съдбата ти дари,
отвътре хлад и празнота.
Леден мраз стаен в красивите очи,
потъвам щом погледна в тях.
Който те допря аз миг се вледени,
студена си като кристал.
Дали да не реша, леда да разтопя
и огън да разпаля в твоята душа.
Вкусен поглед наглед, отхапеш ли,
горчи, кого ли ти не заблуди?!
Хиляди сърца в живота си разби,
на самота осъди ги.
Страсти будиш ти в човешките души,
а след това ограбваш ги.
Влюбени са в теб, но чувства нямаш ти,
поне веднъж не трепна ли?
Блясък и разкош изпълват дните ти,
какво можа да разбереш?
Идва старостта, какво ще правиш ти?
Какво със теб ще отнесеш?
участва в албуми: Епизод - Респект (1999)
метъл