Гледай видеото
Оригинален текст
Ако я любя и съм й слуга,
това доказва ли, че аз съм тъп?
За мен тя е нещо по-така,
защото тук е хвърлен моят пъп.
Човек убивам, но ви нямам зъб -
прекрачи ли кракът ви този праг,
ви храня и поя, и давам знак
за туй-онуй, дорде се разплатим -
добре ли е, добре дошли все пак
във тази дупка, дето я държим.
Но легне ли Марго без грош връка,
на всичко тя тогава дава гръб -
на мен пък ми е мъчно, че така
съвсем не виждам образа й скъп
и иде ми да ги изям от скръб
елека, роклята, корсета як -
не дава, "Антихрист" ми вика чак...
Духът й се оказа несломим,
дорде й фрасна аз един кривак
във тази дупка дето я държим.
Кавгата се изнизва на шега
като пръдня из гащи. И по гръб
от смях примира, рита тя с крака
и иска още моя образ скъп...
Заспиваме пияни - дъб до дъб,
но съмне ли се със горещ тумбак
ме яхва тя - и пак, и пак...
Под нея проснат съм като килим -
от зор душата ми излиза чак
във тази дупка, дето я държим.
участва в албуми: Епизод - Молете се... (1992)
метъл