Оригинален текст
Тъй, както знаем две и две
И чупим стомната позната,
а пък желязото се кове,
когато му заври водата,
така от много ум в главата
(наричан сиво вещество!)
обръща камъче колата,
дори да чукнем на дърво.
Тъй както сеем ветрове
и сливи имаме в устата
или с натрити носове
във кърпа вързваме нещата,
излиза ни така душата -
солено (има за какво!)
и брат съвсем не храни брата,
дори да чукнем на дърво.
Тъй, както храним страхове,
че песента ни е изпята
а хубавите плодове
ги е изяла все свинята,
тъй всичките със пръст в устата
оставаме по същество -
не ще ни уври главата,
дори да чукнем на дърво.
участва в албуми: Епизод - Молете се... (1992)
метъл