Гледай видеото
Оригинален текст
Стоян Еленка думаше: "Еленкe млада невясто,
скору си дошла у назе, до моята къща сорбанка.(x2)
Защо си тъжна, кахърна? Повяхна още, посърна,
нe ти ли стига имане, голяма къща с дюкяни?(x2)
Колко ти струва катъра, на порти да ме посрещнеш?
Oт сърце да се засмееш, за мене песен запееш.(x2)
Стояне, мой стопанино, че как да викна да те яд,
като с онате дадена, дадена и продадена.(x2)
За стадо бели овчици, за крина жълти жълтици,
пак до мене никой не пита дали ти имам севдата.
Нe се купува севдата, кога те люби момъка."
Ой, малка моме хубава, кога голяма порасна?
Довчера с деца играла, днеска си хоро повела.(x2)
Лице си моме повдигни, там едни очи погледни,
любиш ли вече ергени? Дано залюбиш и мене.(x2)
Че аз те моме залюбих, ума си по теб загубих,
по тънка снага - лозница, по бяло лице - сълзица.(x2)
Сърце на тебе дарявам, над твойта хубост роб ставам,
дано ме моме залюбиш, че ще ми младо спогодиш.(x2)