Гледай видеото
Оригинален текст
Чужбина чужда що ли ни пробужда,
кое ни води жажда или нужда.
Идва време спомен да отворим,
спомен да отворим и кръвта говори.
Случайно срещнах българин по пътя,
и той за вкъщи дума ми отвори.
И щом поседнем длани да размъти,
длани да размъти и кръвта говори.
Припев:
Налейте вино от любов и мъка,
и запалете свещ да погори.
Към теб родино все сърце ми хвърка,
проклет да е света и всичките пари.
Когато тръгваш братко за чужбина,
сърце си късаш на две половини.
И между двете вечен спор се спори,
вечен спор се спори, но кръвта говори.
Припев:(x2)
