Оригинален текст
Летя на пътя в 3 през нощта, а със мен е само мойта самота. Защо и времето сякаш е спряло. Даже пътя не изглежда безкраен. И единствените ти приятели са светлините. Не знам накъде води той, но където и да ме отведе, това ще е моят дом.
Градът спи, аз единствено съм буден. Сянката ми е единствената, която върви до мен. Сърцето ми е единственото нещо, което бие. Вървя по линията, която разграничава различните страни на улицата.
Опитвам се да чета между редовете - какво се обърка , нищо, че всичко изглежда ОКЕЙ. Трябва да проверя дали все още съм жив. На края на вечерта гонейки утре със огън в очите ми. Ритъма, който играе в сърцето ми ме държи жив на края на вечерта.
Продължавам да търся отговори. Изглежда никога не съм намирал това което търся. Господи, моля се да ми дадеш сили да го преживея, защото знам какво означава да вървиш по самотната улица на мечтите.
Тръгвам отново сам. Поемам по единственият път който някога съм знаел като скитник, обречен съм да вървя сам. Решил съм го- няма да губя повече време.
Просто още едно сърце нуждаещо се от спасение чакайки милосърдие от сладката любов. Ще продължавам да го правя до края на дните си, защото знам какво означава да вървиш по самотната улица на мечтите.
Не зная къде отивам, и само Бог знае къде съм бил. Аз съм дявол, търсач на любов, cвещ на вятъра.
Когато си накрая на пътя и си загубил чувство за контрол, и в мислите ти отеква погребален звън. Когато разомът пречупи духът ти, вярата ти върви по натрошено стъкло, а болката не минава.
Опита ли се да живееш самостоятелно като лъжец търсещ опрощение от скала?
Когато е време да живееш и да умреш и неможеш да опиташ пак нещо отвътре в това сърце умря. Аз съм на пърчета.
ПС: Нищо не е вечно