Гледай видеото
Оригинален текст
Може би луната бе виновна, беше ни прегърнала нощта,
нямаше я лунната пътека, водеше ни пътят на страстта.
После ни понесоха вълните с лодката на сбъдната мечта,
всъщност в кръга на панаирна въртележка бе надула лодката платна.
Припев:(х2)
Морето е навсякъде където любовта удавила е мъката в радостна сълза,
която ни напомня за устните солени докоснали сърцето ни с целувка на вълна.
Вече знам нощта не бе виновна и луната нямаше вина,
тичахме към хоризонта боси, умори ни пътят, не страстта.
Нека ни поносят пак вълните с лодката на сбъдната мечта,
нищо че в кръга на панаирна въртележка е надула лодката платна.
Припев:(х4)
Която ни напомня за устните солени докоснали сърцето ни с целувка на вълна.