Гледай видеото
Оригинален текст
Бяхме момчета шестнайсетгодишни и аз и ти.
Бяха мечтите ни розово сини и до зори.
Мечтаехме заедно как ще се втурнем в живота свой,
пълни с надежда готови на всичко дори и на бой.
2 После животът ни странно се стече и аз и ти
тръгнахме с тебе в различни пътеки помниш нали?
Срещи нетрайни и все по-случайни имахме с теб
всеки прегърнал бе своето щастие бяга напред
Припев: /2х/
Нямаме време време дори да с е погледнем честно в
очи и да си кажем "Ей как така?" Нали живеем врата
до врата.
Моят прозорец гледа към двора, където днес,
децата откриват света както някога ние със теб.
Всичко ли пак така се повтаря да или не?
Искам да викна така че да чуят за миг поне.
Припев: /2х/