Владислав Керанов Jay (bg) - 1900-2000-На майната си

Редакция на текст

Керанов:
Роден, живял и умрял през 1900 и тъй нататък
животът ми е кратък, ама паметта ми вечна
и с годините превърнал съм те в най-безмълвната ми, вярна пешка
аз съм, еволюирал от маймуна, честна дума 
Единственият примат който може да се шегува
отне ми известно време, но си струва.
Надхритрих дори природата, сега тя ми слугува.
Запречих речното корито със стена и ползвам силата на 
хилядите тонове вода, за да създам комфорт за мен 
и моите себеподобни със който свързвам се
безжично, даже с интернет и телефони.
Разделям хората на наций и раси, за да мога
по-лесно да ги поставя под властта си.
Строя заводи от бетон и ламарина и ги
пълня със работници без минало, и име.
Налагам лош вкус в масовите медий, 
така държа простолюдието сляпо и в безверие,
и малцината родени способни и с интелект
или умират в депресия, или работят за мен!
Ако системата не ми е по вкуса, 
очаквай кървави безредици със лозунг:
"Свобода и братство", революцията 
мина ти през къщата, след нея горе долу, 
обаче пак си е същото.
Имам всичко, но едно не ми дава мира,
че ден след ден, старея, угасвам и умирам.
В тази празна суета, властта ми е размазан грим,
часовникът назад не мога да накарам да върви.
Вечно бързам да постигна повече и може би
така се превърнах в това чудовище.
Съществувах и живях в един миг, 
този период от времевата линия, 
ти запомни, като:
"1900-2000-на майната си" (х8)
Jay:
Нека съм във другият край-пълна противоположност,
ако мога, цял живот ще бъда в сянка, по възможност.
Предпочитам да мълча във този свят на превъзходства, 
и фигура зловеща отгоре ми да господства.
Не можеш да изплашиш ти идиот с т'ва,
за това да му мислят тези дето само със един живот са.
Времето за мен е необятно, не ме ебе дали минава зле 
или приятно, но важното е крайната ми цел да е постигната
с такъв щрих, че да ме има във всяка ера идна, какъв трик?
Всяка дума, грозна и обидна, изтърпи 
и без дори главата да си вдигна те изкъртих.
Схвана ли ? Аз съм масата, тълпа, овцете.
Тези дето вместо тебе цапат си ръцете.
Нямам специфични белези, 
хиляди като мен биват заклани като нерези,
но идват още хиляди на тях подобни
и пак заемаме позиций за нас удобни,
спокойни роби в гардероби.
 Кой ли би могъл това ? Как това се тълкува ?
В точният момент, забивам в теб кол и толкова.
Поставям времеви капани и в тях попадат
лидери, царе и капитани, войни, генерали, бой за минерали, 
всичките прецизна роля в моя план са изиграли.
Едни умрели са от старост, други от ярост,
други от гордост или от някой непоканен в своя двор гост.
Пред всяка публика различен ми е облика
и смятам пак безсмъртието да си облека.
"1900-2000-на майната си" (х 8)