Гледай видеото
Оригинален текст
Сребърните вежди на дъгата
безсрамно се усмихват под дъжда.
Тихо ме поглеждаш,
без никаква надежда да пробием самотата.
Безправен като бяла бучка захар
пътува ретрофилма на съня.
Не искам да го махам,
не искам да се връщам в свободата,
в стоглавата акула на деня.
Посмей се ти със мен приятел,
хили се цяла нощ на вечността!
Ти мислиш,че си зле във жалък кратер,
пред нас са само рози и трева!
Пусни мустак и не пропускай бира!
Раздай всяка малка красота!
Не тропай на вратата!
Не ставай от кревата-гира ще ти падне на главата!
Лазехме по много лоши джофри,
по влагата в добрите им очи.
Какво се случи снощи?!
Какво се случи снощи?!
-Изпуснахме големите жени!
Хили се цяла нощ приятел!
Заклещен си,голяма работа!
И си мислиш,че си зле в този малък кратер.
Очаква те поляна и трева!
участва в албуми: Джендема - Бялата точка на Европа
рок