Оригинален текст
Изобщо общо не върви
стотина палави жени
на кон изправен между тях
танцувам блуз и трупам грях след грях.
Отляво нещо ме сърби,
нагоре всичко ме боли.
Текат ми мисли по брадата
и блъскам си стена в главата.
Така безстрастно влюбен
и даже превъзбуден.
Не виждам кой ще каже,
че това съм аз.
И не е там въпроса сина да кръстиш Росен,
или да правиш книжни лодки от Верлен.
Презирам себе си чрез теб.
Куфее куфар кофти блед.
Обичам наденици с крем
и още, и още джуркан боб
и после нека да съм лош,
че стрижа косъмче във нос
и нека ми крещят в ухото,
че мразя в себе си идиота.
Отивам си учуден
посред площад безлюден
и няма кой да каже всичко
до едно сега е истина.
Парцала във устата и чука зад вратата,
топлийката във твойта кифла всеки ден.
участва в албуми: Джендема - Майор Атанасов
рок