Оригинален текст
Не помниш ли човека от отбора
със много мазни, лепкави коси
той плачеше от ужас всяка пролет,
убихме го, но сякаш, че е жив. (x2)
Главата му бе лесно наранима,
бодеше се на всякакъв бодил,
на всяка дума слагаше и рима,
на всеки шев му слагаше пасквил. (x2)
Свободата, брат,
е нещо приблизително!
Свободата, брат,
е нещо съблазнително!
Свободата, брат,
е нещо относително!
Свободата, брат,
е нещо изключително!
Той караше се с всякакви контроли
и пееше в обществен писоар
и плачеше от ужас всяка пролет,
че люляка смърди на хлорна вар. (x2)
Веднъж се втурна бесен в трафопоста,
направи късо с някакви жени.
Хвърли се полупиян от моста
И с луда крава сгази три коли. (x2)
Свободата, брат,
е нещо приблизително!
Свободата, брат,
е нещо съблазнително!
Свободата, брат,
е нещо относително!
Свободата, брат,
е нещо изключително!
Разбира се, попадна във затвора
и включи се във футболен отбор,
но никак не престана да говори
и неведнъж си вкара автогол. (x2)
Затворниците, много лоши хора,
го смачкахме с обрулени глави,
но нека за това да не говорим,
но нека за това да помълчим. (x2)
Свободата, брат,
е нещо приблизително!
Свободата, брат,
е нещо съблазнително!
Свободата, брат,
е нещо относително!
Свободата, брат,
е нещо изключително!
Свободата, брат,
е пъпа на живота!
Свободата, брат,
е брънка от хомота!
Свободата, брат,
е кръв по твойта риза!
Свободата, брат,
е блюдото, което вчера си облизал!