Гледай видеото
Оригинален текст
Припев:
Защо не тръгнем през града открито през този свят от завист сътворен,
да ме целунеш пред очи които ще те проклинат дълго зарад мен.
Да прекосим по улиците стари, заровили зад тонус и глави,
да минем под прозорците клюкари, измислили убийствени мълви.
Да влезем в черквата неделна даже, загубили за миг и унес свяст,
и да не мислим кой какво ще каже, сега пред нас, зад нас или след нас.
Припев:(x2)
И в песните за тебе съм ги писал, и в своите молитви си признах,
бракът е с единствената мисъл че няма за какво да ме е страх.
И да изпием чашата горчива, да няма страх от кървени венци,
страхът убива, бавно ни убива и после ни превръща в подлеци.
Припев:(x3)