Гледай видеото
Оригинален текст
Припев:
Като стара икона, икона в стената,
закачих доброволно душата си.
Не попитах дали, дали си съгласен
и къде ще я вместиш съдбата си.
Кой на нея с бои ще рисува,
кой ще спъне глава от приличие?
Кой със свещ ще се моли да бъде
на заслужено място накичена?
Припев:
Като стара икона, икона в стената,
закачих доброволно душата си.
Не попитах дали, дали си съгласен
и къде ще я вместиш съдбата си.
Кой старателно ще почисти
преки сълзи, раними открития?
Ще проскърца ли щом я докоснат
или благо ще скрие сълзите си?
Припев:
Като стара икона, икона в стената,
закачих доброволно душата си.
Не попитах дали, дали си съгласен
и къде ще я вместиш съдбата си.
Но богата със свойте приятели
ще запее, светът е чудесен.
Помоли се за нея о, Господи,
дай и кръста да ръси блаженство.
Припев:
Като стара икона, икона в стената,
закачих доброволно душата си.
Не попитах дали, дали си съгласен
и къде ще я вместиш съдбата си.