Гледай видеото
Оригинален текст
Ти стоиш сред жълта тишина,
хладно диша старото море,
от безкрая иде тъмнина.
Може ли човекът да я спре?
Можем ли ний младостта да спрем?
Тя за сбогом маха ни с ръка.
Като ден се раждаме и мрем,
но морето все стои така.
Морето има цветове и глас.
Нняма време, затова е вечно.
Погледни го не е като нас –
уж е близо, а пък е далечно!
Утре с него ще се разделим
и с дървото с младите листа,
със тревата, меже би с любима,
с тази уморена красота.
Тъмен вятър носи нощен хлад,
но във нас е тъжно и горещо!
От рождене на този свят
вечно се разделяме с нещо!