Оригинален текст
Таборът шарен пак пътува,
тъмни очи горят.
Плачат сърцата, те са заедно,
но за последен път.
Колко жестока е съдбата!
Времето как да спрат?
Късно е вече, те са заедно,
но за последен път.
Откакто свят светува,
тежък закон царува -
момичето е дадено на друг.
Припев:
Всяка нощ в съня му ще идваш, Джалма.
Спомен-рана ти ще му бъдеш, Джалма.
Циганин как обича зная. Зная, но още знам
циганин как страда, щом остане сам.
Тя ще замине утре някъде там на юг,
обречена да е жена на друг.