Оригинален текст
На нашата улица вечер пристигаше
със свойта цигулка, в износен калъф,
прегърбен той тъжни мелодии свиреше
навярно живота му беше такъв...
Спираха хората жадно заслушани,
в калъфа му хвърляха дребна пара.
Притихваха къщите, в сенките сгушени,
утихваха птиците в свойте гнезда.
Припев:
Той свиреше, свиреше
от тази цигулка, потънала в прах
под пръстите старчески сякаш извираше
любов и омраза и болка, и смях.
Любов и омраза, навярно събрал ги бе
от честите срещи със чуждия нрав.
Шептеше цигулката, сякаш с носталгия
по вечните песни на Брел и Пиаф...
Внезапно открихме, че вече го нямаше,
къде бе отишъл, къде бе живял...
Вятърът само напевно припяваше
позната мелодия с много печал.
Припев: ...
изп. Дует "Ритон"
текст: Живко Колев
м.ар.Асен Драгнев