Оригинален текст
Аз не знаех за теб, ти за мен,
но пpедчувствах те в моя живот,
в този свят и горещ, и студен,
жаден все за любов.
В тези улици с хора безброй
аз познах твойте близки черти
и в тревожен покой,
знаех – това си ти.
Ти ми трябваш в самотния час
като хляб, като глътка вода
и в сърцето ми със нежна власт
ти отключи врата.
Усмихни ми се нежно сега
има смисъл с усмивка деня.
Докосни ме с ръка
пълна с топлина.
Моят живот си ти, завинаги!
С мен в труден час оставай тук,
както звучи в едно ноктюрно –
двама да бъдем с теб звук до зву...к...
Моят живот си ти, завинаги!
С мен в труден час оставай тук,
както звучи в едно ноктюрно –
двама да бъдем с теб звук до зву...к....
Ти ми трябваш в самотния час
като хляб, като глътка вода
и в сърцето ми със нежна власт
ти отключи врата.
Усмихни ми се нежно сега
има смисъл с усмивка деня.
Докосни ме с ръка
Пълна с топлина.
Моят живот си ти, завинаги!
С мен в труден час оставай тук,
както звучи в едно ноктюрно –
двама да бъдем с теб звук до зву...к...
Моят живот си ти, завинаги!
С мен в труден час оставай тук,
както звучи в едно ноктюрно –
двама да бъдем с теб,
двама да бъдем с теб,
двама да бъдем с теб
звук до звук.
Изпълнител: Дует Ритон
Текст: Димитър Ценов
Музика: Тончо Русев / Aранжимент: Константин Цеков
Албум: ''Накъдето ми видят очите'' (1987)