Гледай видеото
Оригинален текст
музика: Дует Ритон.
текст: Живко Калев.
Аранжимент: Емил Бояджиев и Росен Чешмеджиев.
Колко пъти започвахме, уж отначало.
Урагани бушуваха в моето сърце.
По парченцата счупени от огледало,
сякаш още разкайва се твоето лице и скандално е, тихо е.
Тъжно и пусто,
може би си в прегръдките вече на друг
и макар че ги няма предишните чувства,
любовта свойта сянка е оставила тук.
Лека нощ моя обич и моя измама,
само твоя прозорец блещука навън.
Зная път и пътека назад вече няма,
но пак ще идвам поне в твоя сън.
Без да искам ръце към безкрая протягам,
аз избягах от теб в този ден,
но кажи ми от себе си как да избягам,
от горчивите спомени скитащи в мен.
А какво е раздялата, нещо човешко,
но душата ранена е вече веднъж
и сега вече знам няма нищо по-тежко
от сълзата гореща по лицето на мъж.
участва в албуми: Две звезди (2007), Видеоклипове (2004)
естрада