Гледай видеото
Оригинален текст
Не мога просто да бъда една прочетена книга
какво ли още не спира да каже думата: “стига незнам”
защо угаснете хора и всички клони плачат
за теб врата ще отворя и ти ще влезеш в здрача недостъпна но сама.
Върви при онези дето будят жал и смях
за теб и аз съм същото като тях.
Не мога вечно да бъда самотен фар след войните
и в тъмината да търся достоен път за мечтите ти но знам
че щом зората достигне и блеснат твоята тайна
гласът ми пак ще те върна и ти влезеш безкрайно недостъпна но сама.
Върви при онези дето будят жал и смях
не пожелах да бъда като тях.
Какво успях да получа и какво ми даде дарон
от теб сега се уча
как през всичко все минава без да спреш дори за миг.
Каква ми утеха ще намериш там където мен ме няма
останала без никой който помни твойто аз.
Верен на себе си ще бъда тук на думи и режи напук оставил нещо в мен да горчи.
Нещо много малко да боли.
Не мога просто да бъда една прочетена книга
какво ли още не спира да каже думата: “стига незнам”
защо угаснете хора и всички клони плачат
за теб врата ще отворя и ти ще влезеш в здрача недостъпна но сама.
Върви при онези дето будят жал и смях
за теб и аз съм същото като тях.
Какво успях да получа и какво ми даде дарон
от теб сега се уча
как през всичко все минава без да спреш дори за миг.
Каква ми утеха ще намериш там където мен ме няма
останала без никой който помни твойто аз.
Верен на себе си ще бъда тук на думи и режи напук оставил нещо в мен да горчи.
Нещо много малко да боли.(х2)