Гледай видеото
Оригинален текст
На портите майка седеше,
тейко я за ръка държеше,
надолу към пътя гледаше,
децата си мълком чакаше.
Дано да си дойдат таз вечер
двете мамини мили момчета.
Снахите до тях да вървят,
децата им пред тях да бягат.
Да седнем да заговяваме
на Сирните, холан трапези,
един на друг прошка даваме,
благи думи да хортуваме.