Оригинален текст
И колчем споменът изгрей
за тоя бряг обвеян от мълвата
все виждам храбрите момчета
допрели устни до земята
с оная тръпка непозната нам
и с оня порив и божествен плам –
живота свой да отдадат / да се дарят
в безсмъртен дар за свободата.
И що за чудо –
немее корабът „Радецки”,
смълчан е Козлодуйски бряг,
юнаците във дивните одежди
и на челата с лъвски знак
в библейския поклон са ничком слети...
Изсвирва корабът, потегля.
Омаяна от пътници тълпата,
а четата от красните юнаци
изтръпнала от таз целувка свята,
поела устрема на горд войвода
на път ще тръгне към Балкана.
И горе..., де кръжат орлите
и днес и нине ще пищят куршуми
и нека плискат във душите
онез народни чисти думи:
Поклон пред жертвата им свята,
венец от дух за свободата!