Гледай видеото
Оригинален текст
Аз все се връщам в тоя град и диря,
момчето, босоногото, което
под синята смокиня вечер свири
един напев научен край морето.
Не мога да го срещна, то се крие
в изчезналите къщи и години.
Морето вече други брегове мие,
изсъхне ли най-синята смокиня.
Неусетно така, като тиха река
идва тя, идва нашата есен,
малко тъжен вървиш, но у теб току-виж
прозвучи детски весела песен.
Вратите са заключени отдавна,
прозорците са вече ослепели,
и ме познават някак много бавно
връсниците отдавна посребрели.
Изпиваме по чаша тъмно вино
и всеки в свой отминал миг се взира,
а чуваме под синята смокиня,
едно хлапе позната песен пак да свири.
Видеото е добавено от DimitarGunchev
естрада