Гледай видеото
Оригинален текст
Улица безкрайна сняг вали,
ходя по утъпкани следи,
поглед на уплашен емигрант ,
а в душата нежен музикант.
Хиляди приятели преди,
във онези силни луди дни,
днес жадува за едно здравей,
виж ли някой спомен оживей.
Припев:
Болка в душата ми
сълзи в очите ми ,
хора обичани забравени.
Думи не казани,
в плик запечатани ,
песни написани забравени !
Разорен ,пречупен , оскърбен ,
тръгвам пак по пътя заледен ,
тъжен , но със песен на уста,
знаейки че идва пролетта.
Спомен за пулсиращо сърце,
спомен за протегнати ръце,
за любов , за нежност , за тъга
за неволно паднала сълза .
Припев: