Гледай видеото
Оригинален текст
Какъв този път пред мен? Защо вървя, къде отивам?
Дали е нощ или е ден, покой в душата не намирам.
От мъртъв извор пила съм вода,
издъхна под лавина любовта.
Обич на заем си ми дал, с маска лъжовна на лицето,
с клетви звездите си ми свалял, а всъщност мамил си сърцето.
Корабът с нашите мечти ти разби в скалите от лъжи.(х2)
Уморих се да прощавам всяка вина,
уморих се да се боря за любовта.
Ти разби една мечта, ти погуби любовта,
пак ще молиш да простя и тази вина.
Всяка нощ за тебе плаках,
ти не знаеш как те чаках.
Исках да върна дните, но жалко
губя те бавно, малко по малко.(x2)
В мен остана жарта от нашата любов,
отново съм сама с болка една.
И утихна смеха без любовта,
поисках да те спра, пророних сълза.
Болка от спомени ме прегръща,
към теб, само към теб ме връща.
Болка от спомени ме прегръща
и в самота ме обгръща.
Колко нощи тебе чаках и все за тебе плаках, тръгна си, не ми прости,
ти искаш да забравиш, ти искаш да намразиш две съдби преплетени.
Аз те моля ела, спри до мен и прегърни ме, нека всичко между нас да е завинаги,
аз те моля ела, ще докосна любовта, в безкрая заедно с теб ще полетя.
Прегърни ме сега докосни любовта, утре късно е, късно е,
тази нощ съм сама пожелай ме сега, утре късно, късно е.
Зная за тебе тя е мечтата,
загубваш ума си по нейната хубост.
Зная за тебе тя е жената,
която те кара да стигаш до лудост.
Не знаеш, че моето малко сърце те обича,
не знаеш, че бие за тебе отдавна така натъжено.(x2)
Не знаеш!
Искам да остана буден, цяла нощ да гледам теб,
как в съня си се усмихваш с невинност на дете.
Искам да остана буден, омагьосан от мига,
в твоя сън да се изгубя, с теб усещам любовта.
Нощта е красива, на тебе ухае, така ми се иска времето да спре
и от съня ти звезда да извае, звезда на която да ни събере.
Искам да остана буден, цяла нощ да гледам теб,
как в съня си се усмихваш с невинност на дете.
Искам да остана буден, омагьосан от мига,
в твоя сън да се изгубя, с теб усещам любовта.
Прошката ти моля, сключил две тръпнещи ръце, пак да бъдеш моя, моля се аз на колене,
с душа измръзнала от студ, като просяк ням и странник луд.
Прошката ти търся, моя срам тя да заличи и с усмивка скъпа, любовта пак да възкреси, да слепи строшените сърца с целувката на нежността.
Без любов аз съм призрак в нощта с мъртва душа,
без любов две оловни сълзи има в моите очи.
Две очи в съня ми ме докосват, като свещи две от Божи храм,
а лъчите им ме омагьосват и пречистена ме връща там.
Две ръце вдяват ме с вяра, топлина, надежда и любов
и ми сочат пътя към олтара, сбъднато ми шепнат зов.
Благодаря на Господ, че те има любов по-чиста, земна и добра,
благословена с името Мария, тупти в теб, тупти в теб, тупти в теб човешката съдба.
Горда е кръвта ми, буйна, несмирена,
вечна любовта ни е като вселена.
Като парещ огън всичко аз изгарям,
пепелта в шепи след това събирам.
Теб аз избрах да върнеш моя смях,
в свят един да бъдем двама пожелах.
Обичам те, бъди каквато си,
живота с теб в добро и зло ще разделим.(х2)
Не обричай своите мисли в слова двулични,
вече нищо няма смисъл, всичко е различно.
Тази нощ съм сам, но за теб не знам,
моя беше ти, но сега не си.
Можеш ти да си тръгнеш, можеш ти да бъдеш и с друг,
щом решиш да се върнеш, знай че аз пак съм тук.(x2)
В самота дълго тъгувала, с мечтите си бях се сбогувала,
добре дошъл от моите сънища, зная един за друг сме създадени.
Припомни ми ти какво е обич, дори за миг отново да любя,
припомни ми ти какво е обич, макар за миг в теб да се влюбя.
След теб аз тичах на дъжда улавяйки следите,
превръзка черна вечерта ми върза на очите.
Небето расо на монах от мъка си облече,
без теб внезапно ослепях и сляпа ще съм вече.
Нищо аз не виждам, не виждам.(х2)
Сляпа съм без твоя поглед мил и топъл,
тръгна си покоя, аз съм нощен вопъл.
Викам те и страдам, там в бездната пропадам,
тъмнина и вечна нощ покри душата моя.
Сляпа съм без твоя дъх кажи къде е?
Тръгна си покоя, стой, ах ще полудея,
викам те и страдам в бездната пропадам.
Кой ще ме прегърне? Светлината да ми върне.
Нищо аз не виждам, не виждам.(х2)
