Гледай видеото
Оригинален текст
Отивам към бездната, онази най-черната,
тази която те хваща за гушата и носи ти сушата.
Измамен е ужасът, примамва те, сприятелява се с теб
и те хваща за гушата, сега съм в капана на сушата.
Само така реалността далеч е от мен и не чувствам вина,
сън в съня, не искам да спра и живота си да оценя.
Припев:
Няма светлина пред мен, в плен съм и на този ден,
просто да спре всичко се моля, не търся спасение.
Всичко вътре ми крещи: “Само миг, няма да боли.”
Просто да спре, вече не е трудно решение.
Това да съм в бездната е присъда която сама си избрах
и не мога друг да виня, единствен умът ми е врагът.
Но как да го победя? Сърцето не ми дава да си простя
и живота да избера, заслепена съм от непрогледна мъгла.
Само така реалността далеч е от мен и не чувствам вина,
сън в съня, само смъртта ли е изходната ми врата?
Припев:
Отвън привидно безмълвен си, отвътре викаш и бягаш от себе си,
давиш се в самоомраза и чувстваш че вече си в крайната фаза.
Но идва ден благословен си с прозрението и си прероден,
вече само любов има в мен.
Виждам светлина напред, стопиха се оковите от лед,
щом си човек, ключът е в теб, заслужаваш спасение.
Вярвай на душата си, смирен ли си, нищо не боли,
щом си човек, ключът е в теб, пътят е само напред.