Гледай видеото
Оригинален текст
Бял път през мен върви,
под две следи блести.
Препускаща в бяг си река,
на утро си бяла зора.
Кой те откри? Сън си ти.
Луд плам гори във две очи.
От лятото взе светлина
и слънце над мен разпиля.
Припев:
Гониш с мен ветрове,
носиш дъх на море.
Миг нека да си,
или стих само за мен остани...
Гониш с мен ветрове,
носиш дъх на море.
Миг нека да си,
или стих само за мен остани
и слънце над мен бъди.
